Американката от ирландски произход, Ида Ууд, направи почти невъзможното - само за

Американката от ирландски генезис, Ида Ууд, направи съвсем невъзможното - единствено за няколко години нормално момиче от оскъдно семейство завоюва милиони долари и популярност на образован и здравомислещ бизнесмен, само че скъпото й положение не й донесе благополучие. Разказваме ви през какъв път трябваше да премине Ида в името на благосъстоянието и по какъв начин парите унищожиха живота й. 

Името на американската милионерка Ида Ууд се свързва на първо място с тъжната история на нейното психическо заболяване. Жена, която толкоз буйно мечтае за благосъстояние, става пленник на личните си стремежи и губи мозъка си, откакто придобива огромните милиони. Тя прекарва повече от тридесет години в хотелска стая в Ню Йорк, заобикаляйки всевъзможен контакт с хора. Това обаче не е единствената чудноватост, обвързвана с нейната персона. Разказваме същинската история на Ида Ууд, която се трансформира в мрачна легенда в Америка. 
                             

 

Ида Мейфийлд (моминското име на жената) е родена през 1838 година в семейство на небогати ирландски имигранти. Малко се знае за нейното детство - тя израства като интелигентно и красиво момиче, обича да пътува, мечтае за живот в огромен град и от ранна възраст е уверена, че ще реализира невиждани висоти. 

И по този начин се случва - на деветнадесет години момичето напуща родния си град и потегля да завладее Ню Йорк. Пристигайки там, Ида стартира интензивно да се причислява към кръговете на висшето общество. Предприемчивото момиче сформира легенда за предишното си, казвайки, че е щерка на Хенри Мейфийлд - милионер, натрупал своето положение от производството на захар. 

„ Наследницата “ на захарните плантации бързо съумява да си завоюва репутацията на една от най-красивите и обещаващи булки в Ню Йорк - доста ухажват очарователното момиче, само че никой от евентуалните ухажори не дава отговор на високите ѝ условия. Един ден обаче тя научава за съществуването на бизнесмен, притежател на корабна компания и New York Daily News. Мъжът, който по това време към този момент е женен, притегля вниманието ѝ,. През май 1857 година той получава сантиментално писмо от нея, което трансформира орисите им. 

„ Скъпи господин Ууд! Наскоро дойдох в Ню Йорк, само че знам, че търсите нови запознанства. Знам, че имате връзка и може да не съм толкоз красива, само че съм млада, привлекателна и не съм сприхава, а също така съм доста интелигентна. Предлагам ви близки връзки, стига да се интересувате от тях. Пишете ми, в случай че сте заинтригувани от писмото ми и ще организираме среща “ , написа Ида. 

Такава храброст изненадва бизнесмена, само че той въпреки всичко кани момичето да се срещнат и е удивен от нея. Те стартират да се срещат скрито и извънбрачната им връзка продължава към 10 години. През това време момичето ражда щерка, която кръщава Ема. Интересното е, че никой в никакъв случай не я вижда бременна и също така никой няма информация за мястото на раждането на Ема. Подобна загадка довежда до обстоятелството, че в обществото стартират да циркулират разнообразни клюки по отношение на дъщерята на Ида. 
                             

Самата тя не се интересува от празни приказки. Нейната съществена цел е брак и доста скоро амбициозните й проекти се трансформират в действителност. След гибелта на брачната половинка на Бенджамин, Ида става законна брачна половинка на предприемача - сватбата им се състои в един от най-луксозните хотели в Ню Йорк, а измежду гостите са извънредно високопоставени хора. 

След сватбата двойката се мести в жилището на Бенджамин в влиятелна част на града - след 10 години, които Ида прекарва като държанка, тя най-сетне има всичко, за което е мечтаела. Тя се среща с високопоставени членове на обществото, в това число принца на Уелс и Ейбрахам Линкълн. Освен това тя е чест посетител на всемирски празненства, приеми, участва на значими политически събития и срещи на високо равнище.  

Желаното благосъстояние и статус обаче не ѝ носят наслада. Съпругът й е прочут със пристрастеността си към хазарта и елементарно може да загуби колосална сума за една нощ. Г-жа Ууд, която извънредно се опасява да не загуби скъпите си милиони, намира необикновен метод да пести пари - всякога, когато Бенджамин губи в казиното, той заплаща на жена си санкция в размер на загубата, а когато печели, е задължен да й дава половината. 

Тази скица за „ печелене на пари “ разрешава на Ида да натрупа голямо положение. Той заплаща на жена си освен с пари, само че и със скъпи бижута, недвижими парцели и скъпи бумаги. При гибелта си през 1900 година предприемачът няма съвсем нищо и всичките му пари и имущество са в ръцете на Ида. 

Отначало вдовицата се радва на благосъстоянието, което е паднало в ръцете ѝ. Ууд ръководи вестника на починалия си брачен партньор, посещава обществени събития в Ню Йорк, пътува доста и обилно подарява за щедрост. Скоро обаче финансовото положение на Ида стартира да я подлудява - на дамата й се коства, че парите се харчат прекомерно бързо и тя извънредно се опасява да не загуби всичко, което има. 

Водена от уплахата си, Ууд продава вестника, който има, а с него и цялото недвижимо имущество, с което разполага. След това Ида, сестра й Мери и щерка Ема се местят в една от скромните стаи в хотел Herald Square. Жените местят всичките си движимости до хотела, както и пари в брой, които слагат в дребни сандъци и куфари. По-късно Ида споделя, че не има вяра на банките и по тази причина избира да резервира благосъстоянието си за себе си. 
                             

От боязън да не загуби насъбраните средства, а също и от нарушители, които биха могли да посегнат на нейните милиони, Ида се заключва в наета стая, преустановявайки всевъзможен контакт с външния свят. Жената не разрешава на камериерките да влизат в жилището й и тя желае да ѝ оставят храна на вратата. Тя живее по този начин няколко десетилетия, до момента в който през 1931 година сестра й Мери се разболява тежко. Ида би трябвало да напусне стаята си за първи път от тридесет години и да повика помощ. 

Лекарите и чиновниците на хотела, които идват в жилището на милионерката, са шокирани от видяното - на всички места има нечистотия, по пода са разхвърляни останки от храна и отпадъци, а самите дами наподобяват на психологично заболели или скитници. В ъглите на стаята има заключени куфари, цялостни с милиони долари - даже сега, когато Ида оказва помощ на санитарите да изнесат тялото на мъртвата й сестра от стаята, тя обезпокоително се оглежда, страхувайки се, че някой от присъстващите ще се опита да открадне благосъстоянието й. 

След това из града стартират да се популяризират клюки за луда милионерка, а някои юристи даже се пробват да накарат Ида да бъде призната в една от психиатричните клиники. Ууд обаче съумява да отбрани правото си да живее в хотела и продължава да съществува като аскет. Тя почива през 1932 година - по това време е на деветдесет и три години.  

Лекарите, които изследват тялото й, са изумени от килограмите на дамата - с височина към 170 сантиметра, Ида тежи не повече от тридесет кг. Според показанията на камериерките, които ѝ носели храна, тя се хранела с бъркани яйца, прясно мляко, а от време на време и сурова риба. 

След гибелта на Ида Ууд други детайлности от живота й излизат нескрито - документи, открити в стаята, разкриват тайните на същинския й генезис и също по този начин потвърждават, че щерка й Ема, която умира малко преди самата Ида в действителност е нейната по-малка сестра.  

Скоро тази история се трансформира в градска легенда, която жителите на Ню Йорк описват един на различен, добавяйки от ден на ден и повече детайлности за живота на Ида, а парите на милионерката са разпределени сред нейните далечни родственици. Според една от съществуващите версии част от благосъстоянието на дамата е заровено с нея - даже след гибелта тя съумява да резервира това, което е натрупала.